Погачи за посрещане на новородено бебе

Изписването на майката и бебето от родилния дом е важно събитие за цялото семейство и рода. Дългоочакваното бебче най-накрая се е появило „на бял свят”. Баби и дядовци, таткото, братче, сестричка, кумове, близки приятели са безкрайно щастливи. Нагласени и натъкмени, усмихнати и щастливи с букети, погача и подаръци очакват пред родилния дом „изписването” на майката и малкото съкровище. (По традиция най-близките на семейството се канят на изписване на бебе.)

Бабите са подготвили погачата и сладки за изписването. Предварително, една от тях е отишла до църквата, напълнила е шишенце със светена вода и свещеникът е прочел „Бабината молитва” за здраве на новороденото внуче. Няма значение коя баба ще извърши ритуала. Хубаво е всички помещения да бъдат наръсени с китка здравец и светената вода, преди да влязат майката и бебето в дома.

Когато майката и бебето се приберат у дома, не забравяйте да има сготвено. Добре е и къщата да е почистена и подредена за този момент. Баби и дядовци, лели и вуйчовци от днес нататък младите родители ще имат нужда от Вашата помощ и подкрепа.

При посрещането на новодошлият малък човек у дома и на младата майка поканените сядат на празнична трапеза. На тази трапеза бабите са приготвили любимите храни на тяхната дъщеря-майка, подаръци за бебето, сладка погача, торта и други лакомства.

В деня на посрещането бабата е опекла или купила погачи, обикновено сладка и хлебна, които е носила също в църквата. Сладката погача е за дома и се поднася с мед, за да е сладък и красив животът на бебчо. Цялата пита трябва да се изяде от домашните, без да се раздава навън от къщата, за да остане целият късмет за малкото. От този ден до 40-тия ден на мъника, не се изнася храна и предмети от дома.

Посрещането на новороденото може да се реализира по различни начини. Годините и традициите в различните региони са създали различни варианти на този обичай. Важно е денят на събитието да се превърне в красив и запомнящ се празник, изразяващ любовта и привързаността на всички роднини и близки.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Погача за бебе, на 40-ия ден от раждането му

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави питка (погача).

Старо поверие е, че до 40-ият ден не се ходи при родилката и бебето. Навярно това е било наложено в бита ни, поради необходимостта детето и майката да закрепнат и да се предпазят от болести.

Времето, в което се извършва този обред – погача за новородено, не е случайно. Считало се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Ето защо, в миналото точно на 40-ия ден свекървата водила родилката на „Чиста молитва“ в черквата. По този начин се „очиствали“ детето и майката.

В днешно време, рано сутринта, преди да дойдат гостите, майката и бебето отиват на църква, заедно с някои от близките роднини, като не е задължително да е точно свекървата – може майка и, сестра, близка приятелка, понякога и таткото.

При завръщането си у дома, след църковната служба, младата майка задължително „сяда” на празнична трапеза. На тази трапеза са поканени само жени, които носят подаръци за бебето и сладки храни за майката (за да и е сладка кърмата, за да е и сладък живота на бебето и). Всяка гостенка, подобно на феите от приказката за „Спящата красавица”, поднасят подаръците на „мъничето”, наричайки животът му да е изпълнен с щастие, късмет, здраве, любов, разум, богатство, благополучие,…

На трапезата преобладават най-вече сладките храни: сладкиши, пастички, петифури, сладка баница с пълнеж според сезона, баклава, локумки, печени ябълки,… Сладкишите, които по традиция носят гостенките също се оставят на масата, за да се почерпят всички „орисници” и да са хубави пожеланията им към малкото човече. Гостите се черпят и със сладко слабоалкохолно питие.

Задължително е на масата да има и сурови орехи, които се чупят, за да е отракано детенцето.

Обредният хляб е сладка пита, сладка погача. На нея се поставя бяла кърпа. Върху кърпата, след ритуала с разчупването на обредната погача, гостенките оставят и пари. Хубаво е сред тях да има също и големи и „тежки” монети с висока стойност, за да е стабилен финансово животът на детето. След това кърпата с първото и второто парче от погачата и с парите в нея се завързват. Възелът трябва да не е прекалено стегнат или прекалено хлабав – така дребосъчето няма да е нито стиснато, нито пък с широки пръсти, и никога няма да остане „гладно и недояло си”. Завързаната кърпа задължително се поставя на най-високото място в дома – символно, пожеланието е мъника да достигне висини, да успее в живота си.

Важен момент с ритуалната погача е разчупването и. То става над главата на майката и тази на бебенцето, като смисълът на този акт е отново да бъдат сити в живота. Разчупването се извършва от свекървата или тъщата, а две момичета, с живи родители, държат кърпата, над главите на двамата, за да се запазят и да не се разпилява като трохите при разчупването, всички хубави неща, които трябва да се случат на това дете. На някои места, двете момичета разчупват питката, а друга жена държи разпъната кърпата под нея, за да ….

Първото парче от погачата е за Богородица и младенеца, второто – за детето. Тези две парчета са, за да се оставят при парите в кърпата и се качват на високо. Третото парче от питката се поставя в сито, ако има такова, и то е за родилката. Всички останали парчета погача се раздават на присъстващите. Задължително е всички поканени да вкусят от празничния хляб. В този ден, от дома не се изнася нищо и нищо от празничната трапеза не се раздава или изхвърля.

Кърпата, която е поставена на високо, се сваля след време, най-малко 40 дни по-късно. Парчетата от Питата се натрошават на трохи и се дават на птичките и животинките, за да разнасят благопожеланията за бебчето по света, и за да се сбъдне и осъществи пожеланото.

Освен погачата и празничната трапеза, обредни символи на ритуала са:

 Червеният конец: На прага на дома се поставя червен конец още преди да пристигнат гостенките. Поверието е че той предпазва и защитава родилката и детето от злите сили. Така лошото не може да прекрачи дома. В някои райони на страната поставят желязо или огън (свещ), тъй като се смята, че те също имат защитна сила.

Много често червен конец със синьо мънисто се завързва и на ръчичката на малкото човече – да го предпазва от „лоши очи”, уроки.

 Китка здравец, завързана с червен конец и менче със светена вода от църквата: С тях се напръсква креватчето, стаята на бебето и дома за здраве.

 Ситото:В сито се поставят орехи, които се разлюляват. Това се прави с цел малкото ти съкровище да бъде игриво, весело и немирно. Може и ситото да се повдигне на високо, за да израсте детето. Обредите със ситото се правят, за да бъдат предопределени някои качества на мъника. В Западна България например в ситото се слагат даровете, които носят гостенките.Това винаги са кромид лук, червени чушки и яйца. Те символизират устойчивост на болести.

 Конци от дрехите: Преди да си тръгнат жените трябва да оставят до леглото на детето конци от дрехите си. Счита се, че по този начин те няма да откраднат съня на малкото. То ще бъде спокойно и няма дълго да плаче нощем.

Има поверие, родилката да не изпраща и да не се сбогува с никоя от гостенките – това се прави от свекървата или тъщата, може и друга близка жена на дома.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Погача за кръщене (кръщение)

Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и затова е неповторимо като раждането на човека.

Кръщението е едно от  седемте тайнства на християнството. То е едновременно и акт на приобщаване към нормите и знаците на християнския свят и култура, и акт на пречистване. В ранното християнство пречистването е ставало чрез приемането на Светия Дух. В по-късно време на кръщението се гледа като на възможност за безсмъртие и магическа сила.

Само кръстеният човек може да бъде венчан, опяван, да му се отслужва литургия, да бъде кръстник. Кръстеният човек е защитен и сам може да бъде защитник със силата на кръщението , която притежава.

В българската именна традиция най-разпространено е кръщаването на рода – на бабата и дядото, на светци от църковния календар и на кръстника.

Некръстеният човек „Господ не го пази”, затова е важно за него да има покровител „свише”. Народът ни е вярвал в магическата връзка на името с душата и е търсил помощта и закрилата му. (Много често имената са свързани със светци от църковния календар, за които българинът е вярвал, че са закрилници и покровители на тези, които носят техните имена.)

Особено важен е изборът на този, който ще въведе новия християнин във вярата. Той става негов кръстник и започва да се счита за духовен баща на детето. Заедно с родителите той се грижи за кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Между него и кръщелника му има духовно родство от първа степен.

Наричат кръстника „Божи наместник”, „духовен баща”. В някои райони названията за него са: „калтата”, „калиман” – което в превод от старогръцки означава „добър баща”, „добра майка”. Кръстници не могат да бъдат родителите на детето.

Според някогашните традиции кръстничеството се е предавало по наследство и кръстник не е могло произволно да се сменя. Кръстникът е този , който именува детето. Народът казва: „Който кръщава, той слага името”. В тези времена хората са пазели в тайна името на новороденото, докато не бъде кръстено. Вярвали са ,че ако на третата нощ феите-орисници заварят детето кръстено , ще му отредят по-добра съдба.

Старинен ритуал

Вечерта преди кръщенето жена от семейството (но не майката) е отивала при кръстника с бъклица вино и прясна пита, за да го “калеса”. На следващия ден окъпват детето и кръстникът/кръстницата го отнася в черквата. Майката не присъства.

Кръстникът донасял в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала, както и нови дрехи (желателно бели), в които да бъде облечен кръщелникът след обреда. Те с чистотата и белотата си символизират полученото вече опрощение на греховете. По традиция и „дядо поп” се дарява с кърпа, а за здравето на новопокръстения в храма се носи пита, мед, бонбони, сладки,…

Църковната свещ от кръщението се пазела у дома и я палели винаги, когато детенцето било болно или му предстояло важно събитие.

След църковния ритуал детето се занасяло у дома, където го посрещали с пита (погача), вино и цвете и го предават на майката. Тя го слагала пред иконата на Света Богородица и й се покланяла три пъти. Слагали детето в люлката и за първи път го оставяли само.

В друга стая се събирали поканените гости. Всяка гостенка донасяла прясна пита, печено пиле и вино. Влизали в къщата с: „Честито кръщене, честито име!”, а домашните отговаряли: „Чест, ти, Господ дал!” На трапезата първо се слагало пита(погача) и сол и всеки подарявал по нещо за бебето: пари или дрешки.

Кръщенето днес

Поради отдалечаването ни от църквата и традициите, много хора са останали некръстени в предходните години.

С търсенето на корените, опознавайки традициите, със завръщането на народа ни в храма, много хора решават да приемат кръщението в по-късна възраст. Ритуалите и обичаите са осъвременени, но не и забравени. Днес, кръстници си избираме сред приятелите ни, а не по родство. На малките деца – обикновено това са кумовете, въпреки, че и това не е определено точно.

След църквата, присъстващите се канят на трапеза, за да се отпразнува кръщението. Задължителни ритуални вещи са: голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун, нови дрехи за кръщелника, църковни свещи, погача (обреден хляб), вино, баница, бонбони, сладки. И както казва народа -„руйно вино да се лее и тежки мезета се ядат”.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Погача за прощъпулник

В различните краища на България прощъпулникът се нарича по различен начин – престъпулка, прощъпулка, пощръпулник, престъпване, преходница. Това е ритуал, при който се „търкаля” погача, специално приготвена за случая и детето, което вече е направило първите си самостоятелни стъпки, е „готово” да избере, „подскаже” на родителите, „пътя в живота си” – своите дарби и наклонности, избирайки някой от вещите, които те предварително са приготвили.

Прощъпулник се прави малко след като детето е проходило. Важно е да е минало малко време, така че малчуганът да прави стабилни крачки и да не се налага да го държите за ръчичка, както и да не пада в опитите си да върви. Обикновено – между десетия месец и втората годинка, в зависимост от това, кога е проходило детето. 

Канят се близки, роднини, майки с деца в дома на празнична трапеза.

Добри дни за прощъпулник според църковните вярвания са понеделник, сряда или неделя.

Предметът, който детето си избере, според обичая на прощъпулника, ще бъде това, което ще го влече и ще стане негова професия. Родителите предварително трябва да са нарочили кой предмет коя професия ще символизира, а не да импровизират след като мъника вече е избрал. Може да се сложат например спринцовка или слушалка за лекар, портфейл за банкер, ножици, молив, калкулатор и каквото още подскаже въображението ви. Важното е всеки предмет да се нарече с определено занимание. Хубаво е сред предметите да няма познати или любими на детето, защото това предопределя донякъде избора му. Добре е също да се избягват много шарените и ярки, които веднага биха привлекли погледа му. Изборът на професии, както и на предмети днес е много по-богат от времето, на възникването на обичая. Ето защо, за да не обърквате малкото дете би било добре да се вслушвате в интуицията си и да не прекалявате с броя на предметите.

Обредната погача е важен елемент при правенето на прощъпулник. Добре е да е от майката на детето, но ако не умеете, може и да купите от нас. И тук, както и в повечето ритуали, предназначени за деца, на трапезата присъстват предимно сладки храни: мед, много сладки, сладкиши, бонбони, петифури,…, сладки баници, банички на хапки, сандвичи на хапки,…, сирене,… Ритуалната погача обикновено е хлебна, но се поднася задължително с мед. Хубаво би било погачата да е приготвена като гладка с украса – без възли, топчета и други, отделящи се елементи, за да е устойчива при „търкалянето”. Точни правила при избора на елементите на украсата няма. Ние Ви предлагаме гладка с четирилистна детелина, като символ на успеха и късмета, но Вие сте тези, които ще изберат какво послание бихте изпратили в деня на прощъпулника към бъдещето на своето мъниче. Най-важното е да Ви харесва на Вас.

Ритуалът

Постила се чист бял чаршаф или кърпа на земята. В далечния му край са наредени вещите. Може да са на земята или върху малка масичка. Погачата за прощъпулката се търкулва към тях, за да тръгне детето в тази посока (погрижете се детенцето да е предварително нахранено, защото в противен случай може да се хване за питката). Който предмет избере, с това ще се занимава, когато порасне. Някои хора поставят питката на маса и на нея нареждат предметите. Това се прави с цел малкият човек да не тръгне и да хване питката, а не подредените вещи. След това обредният хляб се разчупва и първите парчета се дават на детето, след това на малките Ви гостенчета и най-накрая на всички останали.

Прощъпулникът може да се реализира по различни начини. Годините и традициите в различните региони са създали различни варианти на този обичай. Важното е в деня на събитието да има погача, която да се разчупи; подбрани вещи, от които детето да избере; приятели, с които да сподели празника.

Старо поверие казва, че ако детето след този ритуал се спъва и пада много, трябва майката да купи една метла и да я занесе в църквата. Попът я осветява и измита пътя пред детето, за да не пада повече.

И все пак нека не забравяме, че ритуалът е символичен и най-важното е да се забавляваме и да го уважим като част от традицията ни, в която няма нищо случайно, макар и да не можем да си отговорим на всички защо?

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Погача за имен ден

Всяко име заслужава своя празник, трябва да бъде почитано, уважавано и празнувано. Изборът на празничния ден обикновено е свързан с дата в църковния календар, отбелязваща почит към определен светец, или със символиката на даден празник.

Имените дни са неразделна част от празничния ни календар. В миналото се е празнувал много повече деня на името , отколкото на раждането.

Името – това е човекът, неговият личностен знак, който го „идентифицира, класифицира и обозначава”. Той е указател за пол, националност, вероизповедание, духовен сан, възраст. Социалните знаци, заключени в името – семейството и рода, към които принадлежи, времето и условията , в които се е родил човек, са били по- важни от личните и в този смисъл и от точната дата на раждането.

Именните както и другите календарни празници, са обществени, социални. Те са празник на рода, показват мястото на този род в общността, степента, в която тя го почита. Те са връзка с праотците, миналото, далечното време, чрез което сегашното има свой облик, свое име, своя визита. Пожеланията за именниците се свеждат до „ Да си жив и здрав с името си”, „Да ти е живо името”, което трябва да рече „рода”. Да се продължи родът напред във времето, да имаш наследници, да ти носят името, да са наследници на всичко хубаво, което имаш и си наследил от родителите си, а те от техните родители, и така далече в миналото – до родоначалника, праотеца, закрилника на дома.

В миналото, заливането на именниците с вода, вероятно се е асоциирало с кръщението. Вечерта преди празника именникът е отивал да си запише света литургия в храма. На самия имен ден са носили за освещаване жито (коливо), брашно, обреден хляб – петохлебие (пита или погача, приготвена от пет топки). Хлябът се е раздавал за здраве, като трябва да се остави и за всички от дома. От брашното по празниците се пече хляб и също се раздава за здраве.

За гостите у дома се е редяла богата трапеза. Сладките храни задължително са присъствали тук. Баницата в различните и варианти, с различни плънки, според сезона и църковния календар, е присъствала задължително. Колкото повече има на масата, толкова по- добре.

Колкото повече са гостите, толкова по-голяма е почитта, а оттам, вярвал народът – и късметът, изобилието и богатството.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Обреден хляб за възпоменание (смърт, възнесение, помен, панахиди, задушници)

Посмъртният ритуал е система от вярвания, традиции, обичаи, които ни помагат да приемем по-леко смъртта и раздялата с близък човек.

Поменът е задължително посещение на гроба, извършвано през установени периоди от време и съпроводено от различни ритуални действия.

Тези ритуали са свързани с вярата в безсмъртието на човешката душа и във възможността задгробната съдба на починалите да бъде облекчена от молитвите и добрите дела на близките.

В българската народна традиция при погребение след опелото, на помени, панахиди, задушници задължително се раздават на присъстващите култови храни – варено жито (коливо), хляб, вино, плодове, сладкиши, бонбони,… Това е почитта, която живите отдават на мъртвите.

Обредният хляб, който най-често се приготвя за такива изнасяния е хлебна погача, която се чупи и не се реже с нож.

Ние Ви предлагаме: кръгла питка от 0,500кг и погачи на четен брой топчета от 1кг.; 1,5кг.; 2кг., 2,5кг. И 3кг.

ЗАДУШНИЦА, душница, одуше, одуши,…

„Общите помени”, наричани задушници, според официалния православен църковен календар са три в годината:

• Събота срещу неделя Месопусна (февруари);
• Събота срещу Петдесетница – Черешова задушница ( май или юни);
• Събота преди Архангеловден (ноември).

В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида.

На задушниците, благотворителен характер имат „общите трапези” – освен на .близките ни, дошли да почетат и да се помолят в църквата или на гроба, подаваме и на близки и комшии, а също и на хората около съседните гробове, дори и на непознати.

Раздават се варено жито, хляб, пита, баници, банички на хапки, вино, дребни сладки, кифлички, плодове, бонбони,… ( любими храни на нашите покойници).

На гробищата се ходи и на големи празници (Коледа, Великден, Гергьовден, Димитровден и др.), на които дни също се правят „раздавки” и „подавки”.

Има и забрани за правене на помени. Това са :

• Първата седмица на Великия пост.
• От Лазаровден до Томина неделя.
• От Игнажден до Ивановден.

Народните вярвания, традиции, и обичаи в отделните региони и етноси са различни. Повечето обреди и ритуали са свързани с вярата в безсмъртието на човешката душа. Тяхното предназначение е и да помогне на живите да преживеят смъртта и раздялата с близки и обични хора, и да запазят връзката ни с самия живот.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ:

Погача за Трифон Зарезан

Свети Трифон е сред най-почитаните светци у нас, а Трифон Зарезан е сред най-тачените празници.  Векове наред по стар обичай, на 14 февруари във всички краища на България се зарязват лозята и се приготвят специални трапези в чест на светията. В ранно утро стопанката изпича хляб, прясна пита или квасник. Според Българския обичай в празничния ден стопаните отиват на лозето, зарязват лозите, поливат корените с вино и благославят „Колкото капки, толкоз коли грозде!“. Каквото и да се случи, човешката жажда си остава все същата. Дори и властта да се разклати и царе да падат от престола си – кръчмите и механите не стават по-празни. Човек пие от радост, пие от скръб, сполуката си полива с вино, разочарованието си удавя също с вино. Пие когато е влюбен, както на празници, така и в делници. Да празнува, да е пълна трапезата му, да не забравя традициите ни. С тях ще пребъдем приз векове и поколения.

За празника до не забравим да поръчаме дъхава питка, та да е според обичая, а за почитателите на Свети Валентин – шоколадова торта сърце – да зарадва любимия и да им е сладък живота. Да напълним чашите с вино, да почетем празника.

„Хайде нека е берекет! Да прелива през праговете!“

Амин

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ: