Погача за кръщене (кръщение)

Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и затова е неповторимо като раждането на човека.

Кръщението е едно от  седемте тайнства на християнството. То е едновременно и акт на приобщаване към нормите и знаците на християнския свят и култура, и акт на пречистване. В ранното християнство пречистването е ставало чрез приемането на Светия Дух. В по-късно време на кръщението се гледа като на възможност за безсмъртие и магическа сила.

Само кръстеният човек може да бъде венчан, опяван, да му се отслужва литургия, да бъде кръстник. Кръстеният човек е защитен и сам може да бъде защитник със силата на кръщението , която притежава.

В българската именна традиция най-разпространено е кръщаването на рода – на бабата и дядото, на светци от църковния календар и на кръстника.

Некръстеният човек „Господ не го пази”, затова е важно за него да има покровител „свише”. Народът ни е вярвал в магическата връзка на името с душата и е търсил помощта и закрилата му. (Много често имената са свързани със светци от църковния календар, за които българинът е вярвал, че са закрилници и покровители на тези, които носят техните имена.)

Особено важен е изборът на този, който ще въведе новия християнин във вярата. Той става негов кръстник и започва да се счита за духовен баща на детето. Заедно с родителите той се грижи за кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Между него и кръщелника му има духовно родство от първа степен.

Наричат кръстника „Божи наместник”, „духовен баща”. В някои райони названията за него са: „калтата”, „калиман” – което в превод от старогръцки означава „добър баща”, „добра майка”. Кръстници не могат да бъдат родителите на детето.

Според някогашните традиции кръстничеството се е предавало по наследство и кръстник не е могло произволно да се сменя. Кръстникът е този , който именува детето. Народът казва: „Който кръщава, той слага името”. В тези времена хората са пазели в тайна името на новороденото, докато не бъде кръстено. Вярвали са ,че ако на третата нощ феите-орисници заварят детето кръстено , ще му отредят по-добра съдба.

Старинен ритуал

Вечерта преди кръщенето жена от семейството (но не майката) е отивала при кръстника с бъклица вино и прясна пита, за да го “калеса”. На следващия ден окъпват детето и кръстникът/кръстницата го отнася в черквата. Майката не присъства.

Кръстникът донасял в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала, както и нови дрехи (желателно бели), в които да бъде облечен кръщелникът след обреда. Те с чистотата и белотата си символизират полученото вече опрощение на греховете. По традиция и „дядо поп” се дарява с кърпа, а за здравето на новопокръстения в храма се носи пита, мед, бонбони, сладки,…

Църковната свещ от кръщението се пазела у дома и я палели винаги, когато детенцето било болно или му предстояло важно събитие.

След църковния ритуал детето се занасяло у дома, където го посрещали с пита (погача), вино и цвете и го предават на майката. Тя го слагала пред иконата на Света Богородица и й се покланяла три пъти. Слагали детето в люлката и за първи път го оставяли само.

В друга стая се събирали поканените гости. Всяка гостенка донасяла прясна пита, печено пиле и вино. Влизали в къщата с: „Честито кръщене, честито име!”, а домашните отговаряли: „Чест, ти, Господ дал!” На трапезата първо се слагало пита(погача) и сол и всеки подарявал по нещо за бебето: пари или дрешки.

Кръщенето днес

Поради отдалечаването ни от църквата и традициите, много хора са останали некръстени в предходните години.

С търсенето на корените, опознавайки традициите, със завръщането на народа ни в храма, много хора решават да приемат кръщението в по-късна възраст. Ритуалите и обичаите са осъвременени, но не и забравени. Днес, кръстници си избираме сред приятелите ни, а не по родство. На малките деца – обикновено това са кумовете, въпреки, че и това не е определено точно.

След църквата, присъстващите се канят на трапеза, за да се отпразнува кръщението. Задължителни ритуални вещи са: голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун, нови дрехи за кръщелника, църковни свещи, погача (обреден хляб), вино, баница, бонбони, сладки. И както казва народа -„руйно вино да се лее и тежки мезета се ядат”.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ: