Погача за имен ден

Всяко име заслужава своя празник, трябва да бъде почитано, уважавано и празнувано. Изборът на празничния ден обикновено е свързан с дата в църковния календар, отбелязваща почит към определен светец, или със символиката на даден празник.

Имените дни са неразделна част от празничния ни календар. В миналото се е празнувал много повече деня на името , отколкото на раждането.

Името – това е човекът, неговият личностен знак, който го „идентифицира, класифицира и обозначава”. Той е указател за пол, националност, вероизповедание, духовен сан, възраст. Социалните знаци, заключени в името – семейството и рода, към които принадлежи, времето и условията , в които се е родил човек, са били по- важни от личните и в този смисъл и от точната дата на раждането.

Именните както и другите календарни празници, са обществени, социални. Те са празник на рода, показват мястото на този род в общността, степента, в която тя го почита. Те са връзка с праотците, миналото, далечното време, чрез което сегашното има свой облик, свое име, своя визита. Пожеланията за именниците се свеждат до „ Да си жив и здрав с името си”, „Да ти е живо името”, което трябва да рече „рода”. Да се продължи родът напред във времето, да имаш наследници, да ти носят името, да са наследници на всичко хубаво, което имаш и си наследил от родителите си, а те от техните родители, и така далече в миналото – до родоначалника, праотеца, закрилника на дома.

В миналото, заливането на именниците с вода, вероятно се е асоциирало с кръщението. Вечерта преди празника именникът е отивал да си запише света литургия в храма. На самия имен ден са носили за освещаване жито (коливо), брашно, обреден хляб – петохлебие (пита или погача, приготвена от пет топки). Хлябът се е раздавал за здраве, като трябва да се остави и за всички от дома. От брашното по празниците се пече хляб и също се раздава за здраве.

За гостите у дома се е редяла богата трапеза. Сладките храни задължително са присъствали тук. Баницата в различните и варианти, с различни плънки, според сезона и църковния календар, е присъствала задължително. Колкото повече има на масата, толкова по- добре.

Колкото повече са гостите, толкова по-голяма е почитта, а оттам, вярвал народът – и късметът, изобилието и богатството.

Разгледайте погачите произвеждани от НИ-КАЙ: