*Св. преп. Параскева-Петка Епиватска Търновска (ПЕТКОВДЕН). Св.мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.


Именници: Петк/о/а, Пенчо, Пен/ьо/ка, Параскева, Паро, Паша,Петя,…

 

На 14.10.1915г. България се включва в първата световна война на страната на централните сили.

 

На 14 октомври българите празнуват - Света „Петка”, ПЕТКОВДЕН - един от най-почитаните и обичани празници в стопанска България. С празника завършва есенния цикъл: реколтата се прибира, стопанската година приключва. През следващия дванадесет дневен период това ще стане окончателно и на 26 октомври, Димитровден, вече се смята, че зимата е дошла.

До Петковден зимните посеви трябва да са засети - който е изпуснал да го направи е закъснял - ралата се прибират под навес. Народът ни вярвал, че засятото след този ден няма да даде плод.

На Петковден обикновено става заплождане на домашните животни, известно като „мърлене” или „овча сватба”, а от Петковден до Димитровден стадата се разлъчват. Ето защо денят се осмисля и като пастирски празник. На овчарите се носи баница като дар за свършената работа.

С приключването на селскостопанската работа започва и разплащането с ратаите, овчарите и всички работници надничари.

С Петковден започват и сватбите. По къщите тръгват сглядници и годежари.

На площада се вият и Петковденски хора.

Правят се общоселски курбани - коли се мъжко животно, най-често в бял цвят.

Света Петка се приема и като покровителка на митичния праотец, стопанин на рода и това е причината в този ден да се извършва семейна родова служба. На трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино се слага обреден хляб – „Света Петка” и всички от дома му се покланят три пъти. Най-възрастния вдига високо хляба и благославя с него за здраве и плодородие. На трапезата се слага курбан чорба, овнешко, яхния с праз, сарми от лозови листа.

На този ден се освещават и новопостроените домове.

 

 

Св. преп. Параскева-Петка Епиватска Търновска заема особенно място в сърцата на народа ни.Светицата е родена и погребана в град Епиват, Тракия, на брега на Средиземно море. През 1238г. българският Цар Иван Асен II след битката при Клокотница извоювал тялото и да бъде пренесено в Търново и оттогава за българите тя е Св.Петка Търновска. Днес тялото на светицата почива в църквата „Три светии” в Молдовския град Яш.

Съществуват множество разкази за чудни изцеления, съпътстващи светите и мощи: слепи проглеждат, хроми прохождат, болни от тежки болести оздравяват. Затова и славата и на лечителка продължава и до наши дни. Народът ни вярва, че Св.Петка посочва къде под земята има вода, на кое изворче и кладенче водата е целебна. Лекува болни от очи и от слепота.

Окт 14

Именници: Петк/о/а, Пенчо, Пен/ьо/ка, Параскева, Паро, Паша,Петя,…

 

На 14.10.1915г. България се включва в първата световна война на страната на централните сили.

 

На 14 октомври българите празнуват - Света „Петка”, ПЕТКОВДЕН - един от най-почитаните и обичани празници в стопанска България. С празника завършва есенния цикъл: реколтата се прибира, стопанската година приключва. През следващия дванадесет дневен период това ще стане окончателно и на 26 октомври, Димитровден, вече се смята, че зимата е дошла.

До Петковден зимните посеви трябва да са засети - който е изпуснал да го направи е закъснял - ралата се прибират под навес. Народът ни вярвал, че засятото след този ден няма да даде плод.

На Петковден обикновено става заплождане на домашните животни, известно като „мърлене” или „овча сватба”, а от Петковден до Димитровден стадата се разлъчват. Ето защо денят се осмисля и като пастирски празник. На овчарите се носи баница като дар за свършената работа.

С приключването на селскостопанската работа започва и разплащането с ратаите, овчарите и всички работници надничари.

С Петковден започват и сватбите. По къщите тръгват сглядници и годежари.

На площада се вият и Петковденски хора.

Правят се общоселски курбани - коли се мъжко животно, най-често в бял цвят.

Света Петка се приема и като покровителка на митичния праотец, стопанин на рода и това е причината в този ден да се извършва семейна родова служба. На трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино се слага обреден хляб – „Света Петка” и всички от дома му се покланят три пъти. Най-възрастния вдига високо хляба и благославя с него за здраве и плодородие. На трапезата се слага курбан чорба, овнешко, яхния с праз, сарми от лозови листа.

На този ден се освещават и новопостроените домове.

 

 

Св. преп. Параскева-Петка Епиватска Търновска заема особенно място в сърцата на народа ни.Светицата е родена и погребана в град Епиват, Тракия, на брега на Средиземно море. През 1238г. българският Цар Иван Асен II след битката при Клокотница извоювал тялото и да бъде пренесено в Търново и оттогава за българите тя е Св.Петка Търновска. Днес тялото на светицата почива в църквата „Три светии” в Молдовския град Яш.

Съществуват множество разкази за чудни изцеления, съпътстващи светите и мощи: слепи проглеждат, хроми прохождат, болни от тежки болести оздравяват. Затова и славата и на лечителка продължава и до наши дни. Народът ни вярва, че Св.Петка посочва къде под земята има вода, на кое изворче и кладенче водата е целебна. Лекува болни от очи и от слепота.

x